Нашия Патрон

Нашия Патрон

Райко Жинзифов е роден на 15.02.1839 г. във гр. Велес (тогава в Османската империя днес в Република Македоня) с името Ксенофонт Дзиндзифи, което по- късно българизира по настояване на Димитър Миладинов и Георги Раковски. Баща му Йоан Жинзифов е от влашки произход. Той е учител по гръцки език и дава първоначалното образование на сина си. По- късно Р. Жинзифов продължава образованието си в гр. Битоля. На 17 годишна възраст става учител в гр. Прилеп, където се запознава с бележития родолюбец Димитър Миладинов, с чиято помощ заминава по- късно за Русия да продължи образованието си. Записва се в Херсонската семинария в Одеса през 1857 г., а в края на 1858 г. се премества в Москва, където като стипендиант завършва Историческо- философския факултет и в 1864 г. завършва Историко- филологическия факултет на Московския университет. През 1863 г. издава първата си стихосбирка „Новобългарска сбирка”. В Москва живее при млади български емигранти заедно с Любен Каравелов, Константин Миладинов и др. Там започва да издава списанието „ Братски труд”. Сътрудничи на вестниците „Дунавска зора”, „Свобода”, „Българска пчела” и др., в списанията „Читалище”, „Български книжици” и др., които запознава руската общественост с тежкото положение на българския народ. Автор е на стихотворенията: „Гусляр в собор”, „Охрид” и „ Жалба”. По време на следването си преподава частни уроци и работи като библиотекар в Чертковската библиотека. Връх в поетичния му талант е поемата „Кървава кошула”. Чрез нея Жинзифов застава до имената на Паисий, Раковски, Неофит Бозвели и знайни и незнайни народни будители, дали началото на пътя към освобождението. Райко Жинзифов почива на 15 февруари 1877 г.