Новини

Новини

Новини

Преустановяване на учебния процес

Скъпи ученици, уважаеми родители,

Столична регионална здравна инспекция информира, че считано от 27.01.2018 г. е обявена грипна епидемия за гр. София и съпътстващо преустановяване на учебния процес във всички столични училища за срок от 29.01.2018 г. до 02.02.2018 г. вкл.

Мерките ще бъдат допълвани или отменени в зависимост от развитието на епидемичния процес в гр. София.

Ръководството на 16 Основно училище „Райко Жинзифов“ Ви информира, че съгласно това решение на СРЗИ от 29 януари до 02 февруари няма да се провеждат учебни занятия в нашето училище.

Следете страницата ни за обновявания. Програмата за втори срок ще бъде качена през следващата седмица.

ИЗТОЧНИК 1

ИЗТОЧНИК 2

Новини

България чества Деня на народните будители

Духовното просвещение на българския народ дава тласък на националноосвободително движение по българските земи. В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. За първи път честване на народните будители става на фестивала в Пловдив през 1909 г.

Всепризнат патрон на българското будителство е свети Йоан Рилски, почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество. Почитани са и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет.

Стоян Омарчевски, 1920 г.

През 1922 г. Стоян Омарчевскиминистър на народното просвещение в правителството на Стамболийски по инициативата на група интелектуалци (Станимир СтанимировАлександър РадославовДимитър Лазов, проф. Беньо ЦоневИван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Христо Цанков – Дерижан, проф. Иван ГеорговСтилиян ЧилингировАдриана БудевскаЕлена Снежина) внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. (При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар – чак до 1968. Съответно 19 октомври – денят, в който се чества Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец), става първи ноември по новия календар). На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19 Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.