На път

От София до Берлин

пътувахме като един-

майка, татко, батко, аз

в самолета бяхме повече от час.

Всичко тук е веселба,

хора бързат сякаш за игра,

а на пътя домат стои –

изгуби се от няколко торби.

А в зоопарка пак е смях,

носорогът вдига доста прах,

греди на цепеници той дроби.

Чакаме да се успокои, но уви.

И само пандата на своя мир,

люпи бамбука безспир.

Много гладна – все яде,

седнала като човек не ще да спре.

В басеина тюлени се въртят

и очертават своя кръг,

в красива синева

чертаят своята игра.

Е, в зоомагазина, като за финал,

парите татко дал,

за подаръци за вас,

които дълго търсих аз.

Богдана Михайловска – 3.Г клас